Херцеговина, покрита с бели камъни и огряна от средиземноморско слънце, е един от последните оазиси на Стария континент, в която все още може да се избяга от забързаното темпо на цивилизацията и да се отдъхне сред омайната природа. От където и да идвате, тук ще Ви посрещне величествена, девствена природа и гостоприемни хора.
Херцеговина е, няма съмнение в това, е последната тайна за Европа, а гр.Требинье, е едно от местата, които предлагат идеални условия за активна почивка и релаксация през цялата година.
Винаги е бил на кръстопът, изложен на бурен исторически вятър, точно като местността в която е построен. С едно око гледа към Мостар, с друго към Дубровник. И въпреки всичко повече от 1000 години е запазил своята идентичност и самобитност.
Градът е имал най-голям разцвет през 13 век. Останало му е названието от тогава като Малката Венеция. Причината за това се изградените десетина дървени моста върху трите ръкава на река Требишница. Факт е, че градът е бил един от малкото, които са се развивали на двата бряга на реката. В края на 19-ти век Требинье започва да приема своя първи европейски облик. Днес се опитва да върне първообраза си.
